Информация


СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯТ ПРОИЗХОД!

Основа на селекционната работа с пчелите в страната е местната Българска медоносна пчела Apis mellifera macedonica (= Apis mellifera rodopica) от типа “Carnica” в широкия смисъл. Тя  е елемент от биологичното разнообразие на Република България. Вносът на чужди раси пчели е забранен. Българската медоносна пчела се е  формирала под влиянието на специфичните условия и е разпространена на територията на  страната от незапомнени времена. Цветът на хитиновата покривка  при пчелите-работнички по гръбната страна на коремните членчета е тъмен, без  големи жълти петна и ивички. В условията на страната семействата от Българската медоносна пчела се развиват добре и не проявяват голяма склонност към роене - пчелите изграждат  роеви маточници едва тогава, когато в гнездото напълно отсъстват празни килийки. Българската пчела е склонна към “тиха” смяна (самосмяна) на пчелните майки.
Запечатването на меда по-често е бяло (сухо), понякога “смесено. Българската пчела е сравнително миролюбива и при преглед пчелите спокойно се движат по питите, което често позволява на пчеларя да работи без  предпазви средства и пушалка.
Друга характерна особеност на Българската  пчела  е нейната  бърза реакция на  наличието или отсъствието на паша. При добри грижи и наличието на паша тя е в състояние да развива силни семейства и е високопродуктивна, а при отсъствие на паша - икономично изразходва хранителните запаси и ограничава майките, но не  в такава степен както пчелите от  кавказката пчела.
Българската пчела складира хранителните запаси едновременно в плодника и в магазинните надставки.  
В условията на България местната пчела издържа както на високи , така и на ниски температури и добре презимува. Пчелите от Българската  пчела  охраняват  добре гнездото си и не е отбелязана  склонност към кражби в чужди семейства.
· За опазване и рационалното използване на този елемент от биологичното разнообразие в страната, Националната Развъдна Асоциация по Пчеларство /НРАП/ е разработила и  осъществява в България Програма за развъдно-подобрителна работа, чиято цел е охрана на генофонда  (издирване, репродуциране и разселване) на Българската медоносна пчела, възстановяване и поддържане на нейните чисти популации, устойчивото им използване и едновременно с това чувствително подобряване на  биологичните и продуктивни качества на пчелните семейства.


Анализ на състоянието на развъдно-подобрителната работа с пчелите в България до учредяването на Националната Развъдна Асоциация по Пчеларство

Развъдно-подобрителната работа в пчеларството е най-радикалното и ефективно в икономически смисъл средство за повишаване продуктивността на пчелните семейства и производителността на труда на пчеларя на основата на отглеждането на племенни пчелни майки. Нашият и чужд опит показва, че чрез системна и правилно организирана развъдно-подобрителна работа, отглеждане и използване на висококачествени пчелни майки и научно-обосновано отглеждане на пчелните семейства, добивите от пчеларството може да бъдат повишени с над 30-50 %.

До 1978г. развъдно-подобрителната работа с пчелите в България е водена стихийно, с използване основно на масовия отбор. Едновременно с това са правени отделни проучвания на местната и чужди раси пчели /италианската, сивата планинска кавказка, карника и др./ и техните кръстоски.

През 1978г. със Заповед -  1089 I от 19 април на Министъра на МЗГ е утвърдена дългосрочна Програма за развъдно-подобрителна работа с пчелите в България. В нея се предвиждаше племенната работа с пчелите да се води в две направления – 1-Чистопородно развъждане на местната пчела и 2-Кръстосване на местната пчела с чужди породи.

По първото направление, след няколкогодишни предварителни проучвания, със същата Заповед на Министъра на земеделието и горите 1089I/78, бяха законово утвърдени 3 резервата за опазване в чисто състояние на местната пчела в страната – Западен, включващ територии от  планинската част на бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи; Източен – територии от планинската част на бившите Габровски, Велико-търновски, Търговишки, Шуменски, Бургаски и Сливенски окръзи и Южен – територии от планинската част на бившите Благоевградски, Пазарджишки и Смолянски окръзи. Във всеки резерват са определени микрорайони със специфични прородо-климатични условия и медоносна растителност.

През този период селекцията на местната пчела започна с картотекиране на пчеларите и пчелините в резерватите по микрорайони и населени места. По утвърдени от Селскостопанска академия Инструкция и Правилник за селекция на местната пчела, работата е водена по схемата – масов отбор – активна развъдна единица /АРЕ/ - елитна част на активната развъдна единица /ЕЧАРЕ/ - племенни пчелини.

На всеки етап от селекцията от отбраните семейства с най-дабри показатели са произвеждани плодни пчелни майки от местна пчела, с използване на инструментално осеменяване или оплоден пункт, които са предавани като изходен материал на майкопроизводителните стопанства в страната. Паралелно с това, през 1995г. във ВСИ-Пловдив започна проучване и издирване на запазени в чисто състояние популации местна, българска пчела и излъчване на линии от нея по нови, ускорени методи на диагностика и селекция.

По второто направление на Програмата от 1978г. – през периода 1980-1987г. са изпитвани и внедрявани в практиката в определени райони на страната /Враца, Ловеч, Сливен, Тервел/ дву-, три- и четерипородни кръстоски на местната пчела с италианската, сивата кавказка планинска и карника. Използването на майки – кръстоски и практическата невъзможност за контрол над разпространението им доведе до унищожаване на чистотата на много локални популации от българската медоносна пчела и съкращаване на броя на пчелните семейства в страната, до влошаване на техните биологични и стопански показатели. От друга страна възникналите по естествен път метизирани пчелни семейства създадоха разнорасов търтеев фон, който на практика направи невъзможно провеждането на целенасочена селекционна работа с българската пчела, включително и в районите на регламентираните резервати. На практика селекционният процес беше прекъснат, с изключение на племенния пчелин в Източния резерват и племенните пчелини на Опитната станция по пчеларство – Костинброд. Наред с това положението се усложни още повече с настъпилите след 1990 г. политико-икономически промени в страната и в частност в селското стопанство. Резерватите за местна, българска пчела не изпълниха предназначението си като такива и прекратиха своето съществуване. Бе разрушена мрежата от майкопроизводителни стопанства в страната, а самите стопанства ликвидирани – през периода 1990 – 1999г. не прекрати дейността си само майкопроизводителния пчелин на “Апиакта” – Ловеч. Създаде се вакум в майкопроизводството – от произвежданите регламентирано 100 – 120 хиляди пчелни майки годишно до 1988 г., през следващия 10 годишен период производството спадна   до 3 – 4 хиляди пчелни майки за година. Това създаде условия  за стихийно и неконтролирано производство на пчелни майки и роеве в страната с последвалите от това генетични и ветеринарномедицински проблеми.

Проведените изследвания в периода от 1988г. насам показват, че процесите на биологично /генетично/ замърсяване са проникнали в микрорайоните на резерватите със зъпазени чисти български пчели /главно в планинската част на страната/, което е катастрофална тенденция, поставяща под угроза съхраняването и устойчивото използване на генофонда на българската медоносна пчела. В същото време проведените изследвания доказаха по категоричен начин, че на относително малката територия на България е невъзможно следването на двата пътя на селекция на пчелите – чистопородно развъждане на местната пчела и използването на междупородни кръстоски с нея, включени в цитираната Програма за селекция на пчелите от 1978г.

Независимо, че в търсене на изход от създалото се положение, селекционният колектив още от 1987г. прекрати работата си по второто направление – междупородни кръстоски на местната пчела с чужди породи / но хибридни майки се продаваха до средата на 90-те години/, и едва 10 г. по-късно разработи и предложи на МЗГ нова, актуализирана и детайлизирана програма за развъдно-подобрителна работа с пчелите в България.

Основна цел на тази програма е охраната на генофонда /издирване, репродукция и разселване/ на местната българска пчела, възстановяване и поддържане на нейните чисти популации, устойчивото им използване и чувствително подобряване на биологичните и продуктивни качества на пчелните семейства. С други думи, основа на селекцията на пчелите в България ще бъде българската медоносна пчела, поради доказаните й биологични и продуктивни предимства и тясна приспособеност към природо-климатичните условия и медоносна растителност на страната. Тази ппрограма беше утвърдена от Министъра на земеделието и горите през 1999г. и вече е в действие.

Програмата предвижда да се извърши нова инвентаризация на расовия /породен/ състав на пчелите в България и възоснова на проведения морфо-етологичен анализ, да се уточнят микрорайоните и населените места със запазена в относително чисто състояние българска раса /порода/ пчели, и се организират в тях защитени територии-резервати. Селекционната работа ще се насочи към типизиране /изчистване/, чрез поглъщане с чисторасови български пчели, на метизираните пчелни семейства, след което се премине към чистопордното им развъждане.

Чрез преценка по фенотип и генотип ще се излъчат най-добрите пчелни семейства от местната пчела по основни показатели – по-висока продукция на мед и восък най-малко с 30% в сравнение с масива и висока яйценосна дейност на пчелните майки. Те ще бъдат съсредоточени в племенни пчелини изпълняващи ролята на селекционни центрове по териториален принцип. Работата между селекционните центрове ще се координира и контролира от Националната развъдна асоциация по пчеларство.

Селекционните центрове  на основата на затворена популация и прилагане на инструментално осеменяване на пчелните майки или с използване на изолирани оплодни пунктове, ще излъчат линии от българската раса пчели, като изходен материал за работата на майкопроизводителните пчелини в страната за нуждите на пчеларите. На основата на съществуващите и новосъздадени линии на българската пчела ще се създават високопродуктивни и с други ценни качества междулинейни кросове за нуждите на практиката.

За осъществяването на своите цели в края на 2001г. от Асоциацията бе направена и предложена в МЗГ нучна, организационна и финансова разработка, включваща изграждането на цялостната структурна схема на организация на развъдно-подобрителната работа с пчелите /фиг.1/. Съществуващите в страната научни учреждения, съгласно тази схема, ще изпълняват ролята на селекционни центрове. Останалите звена в общата структурна схема – генбанки, контролно-изпитателни пчелини, репродукторни пчелини, като материални бази, е необходимо да бъдат изградени от НРАП. Изграждането на тези бази ще осигури изкключително важните минимални условия за стартирането на ефективна развъдно-подобрителна работа с пчелите в България.

Списък на производителите на пчелни майки и рояци

Последни новини

България - домакин на международен пчеларски симпозиум
През 2006 година, София ще бъде домакин на международен симпозиум ...

Апимондия 2005 - Ирландия
Огромен интерес към българската медоносна пчела.. ...

Представяме Ви

Пчелин "Калето"

Майкопроизводен пункт

Лицензиран производител на:
•Племенни пчелни майки
•Пчелни отводки
•Пчелен мед ...